КАК ЯБЪЛКАТА ПОЛУЧИ ЗВЕЗДАТА, КОЯТО НОСИ В СЕБЕ СИ

Magi

Имало едно време едно малко семенце, коeто цяла зима спало под одеялото на топлата земя. В една ранна пролетна сутрин, когато слънцето заблестяло, то се разбудило. Започнало да се прозява и протяга докато крачетата му влезки дълбоко под земята, а ръчичките му се показали чак над земята. Накрая семенцето се протегнало още по-силно и главичката му също се подала над земята. Семенцето се огледало и видяло големия широк свят наоколо с красотата на тревата и цветята. През целия ден семенцето слушало песните на птиците и вятъра в листата на дърветата. То гледало как облаците плуват по синьото небе, а след това видяло как небето става огнено, когато слънцето залязва и отива да спи в меките си завивки. И тогава, когато всичко отново потъна в тъмнина, малкото семенце видя невероятно красива гледка: високо горе в небето блестяха като диаманти звездите! Семенцето си пожела много силно да докосне една от тези звезди и започна още повече да се протяга, за да може да стигне небето. Но не можа да стигне нито една звезда и най-накрая заплака. - Защо плачеш? - попита неочаквано една фея, дошла при семенцето с корона на главата, която беше направена от същите бляскави звезди. - Защото много искам да имам една от тези звезди за себе си. - отговори семенцето. - О, един ден твоето желание ще се сбъдне! - каза му феята. – Но преди това имаш да свършиш много работа – да порастеш силно, високо и добро дърво. И като каза това, феята изчезна. Малкото поникнало семенце работеше много, за да порасте високо и силно и скоро стана малко дръвче. Един ден в гората дойде Цар Буря с неговите ветрове и дъждове и едва не повали малкото дръвче на земята. Но всеки път малкото дърво се бореше с бурята и така порастваше все по-силно и по-силно. И след време вече не се страхуваше от Цар Буря, защото разбра, че той му помогне да порасте голямо и силно. И така една сутрин малкото дърво се събуди и видя, че се е покрило с красиви розови цветове. „Колко прекрасно!“, каза си малкото дърво и реши да се грижи много добре за своите цветове. Ден след ден то се грижеше за своите цветове и си говореше с пчелите, дошли да ги навестят, докато един ден се появиха много малки ябълчици. Сега дървото трябваше да се грижи добре за своите малки ябълки. Лятото дойде и неговите ябълки ставаха все по-големи, зелени и златни докато един ден заедно с есента дойдоха и малките феи – те целунаха всяка ябълчица и тя ставаше още по-златна и даже червена. Малкото ябълково дърво беше толкова гордо и щастливо със своите ябълки. Тогава изведнъж отново се появи феята с корона от звезди: - Дойдох, за да сбъдна твоето желание: – каза му с добрия си глас тя -да ти донеса от небето звезда, която да бъде твоя. - О-о, - развълнува се ябълковото дърво – аз вече не се нуждая от звезда, защото съм толкова щастливо с моите красиви ябълки! - В такъв случай – отговори му феята – ще дам цялата си кошница със звезди на твоите ябълки, но ще ги скрия вътре в тях. Речено – сторено. Феята с корона от звезди тихично сложи по една звезда във всяка ябълка. И точно там – вътре в ябълката, ще си намерим по една звезда, която ни очаква. Тази звездичка се грижи за семенцата, от които ще израснат други ябълкови дръвчета по света.

Magi

Книгата "Силата на седемте изкуства"

Поръчай за 15 лева

Свържете се с мен лично, и аз ще ви я изпратя веднага, с автограф по желание!

Magi

Книгата "Малка книжка за доброто"

Свали безплатно

Моят подарък за вас, от сърце!